Направо към съдържанието

млатя

От Уикиречник

Глагол, тип 173, несвършен вид

(класификация — ?)

  1. Нанасям силни удари.

Етимология

ст.-бълг. млатити, млаштѫ τύπειν, производен на ст.-бълг. млатъ σφύρα, malleus (Супр.). В слав. езици *moltiti означава „налагам, бия, вършея, чукам“ и е производен на *moltъ „голям, тежък, железен чук; старинно оръжие с формата на чук; ковашки чук“ (ЭССЯ т. 19, 193-9). Повечето изследователи приемат, че *moltъ е образуван от *melti, *meljǫ „меля“ с именна отгласна степен (*moltos), но *moltъ в нито един слав. език не означава инструмент за мелене, а напротив - голям и тежък чук (особено в чеш. mlat, пол., словин. młot, укр. молот, белорус. молат). Сравнява се и с лат. malleus „чук“, marcus „ковашки чук“, но това предполага изходна форма с ИЕ *a.

Фразеологични изрази


Синоними

бия, налагам, тепам, набивам, пердаша, напердашвам, бъхтя, блъскам, удрям



Превод