мерзавец

Български

мерзавец ±

ед.ч.		мер·за·вец
	непълен член	мер·за·ве·ца
	пълен член	мер·за·ве·цът
мн.ч.		мер·зав·ци
	членувано	мер·зав·ци·те
бройна форма		—
звателна форма		мер·за·ве·цо

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 8a

1. Който върши мерзости.Подъл,безнравствен човек.

Етимология

Фразеологични изрази

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

злодей, долен човек, изверг

Сродни думи

Производни думи