изверг

изверг (български)

изверг ±

ед.ч.		из·верг
	непълен член	из·вер·га
	пълен член	из·вер·гът
мн.ч.		из·вер·ги
	членувано	из·вер·ги·те
бройна форма		из·вер·га
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

Етимология

Старобълг. изврьгъ от старобълг. глагол врьгѫ, врѣшти „хвърлям“.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• изчадие, изрод, урод, дегенерат, идиот, чудовище
• дявол, демон, сатана
• мерзавец, злодей, долен човек