манджа
Облик
манджа (български)
ед.ч. | ман·джа | |
---|---|---|
членувано | ман·джа·та | |
мн.ч. | ман·джи | |
членувано | ман·джи·те | |
звателна форма | ман-джо |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
от италиански "mangiare" - "ям". Заповедна форма "яж" - "mangia"
Фразеологични изрази
Превод
|
|