гозба

Български

гозба ±

ед.ч.		гоз·ба
	членувано	гоз·ба·та
мн.ч.		гоз·би
	членувано	гоз·би·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Ястие, манджа.

Етимология

От думата гостба – „ястие, което се поднася за угощение“, производна от думата гост, от старобългарската гость, от първобалтославянското *gastis.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• ястие, готвено, манджа, ядене
• каша, порция
• блюдо

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}