манастир

манастир (български)

манастир ±

ед.ч.		ма·нас·тир
	непълен член	ма·нас·ти·ра
	пълен член	ма·нас·ти·рът
мн.ч.		ма·нас·ти·ри
	членувано	ма·нас·ти·ри·те
бройна форма		ма·нас·ти·ра
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Манастир се нарича и комплексът от богослужебни, жилищни и стопански сгради на тази религиозна общност от монаси или монахини, която има свой устав и се ръководи от игумен.

Етимология

От старобългарски манастырь (Супр., Син. тр.). Заемка от средногр. μοναστήρι(ον), диал. μαναστήρι(ο)ν, като по завършек е сближена със славянската наставка -yrь, срв. *mexyrь „мехур“, цслав. пустырь χέρσος "пустош" (Mikl 755), както е при псалътырь ψαλτήριον „псалтир“ (Клоц., Син. пс., Бол. пс.)

Превод

английски: monastery (en), abbey (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: μοναστήρι датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

обител, църква

Производни думи

Стар правопис и изговор на думата е "монастир": Там вътре, в тази черква, в монастира, "dans le cloître", е създадена нашата модерна душа, из която изникна модерната символична поезия. (Гео Милев, "Модерната поезия", 1914)