лъчист
лъчист (български)
| ед. ч. | м. р. | лъ·чист | |
|---|---|---|---|
| непълен член | лъ·чис·тия | ||
| пълен член | лъ·чис·ти·ят | ||
| ж. р. | лъ·чис·та | ||
| членувано | лъ·чис·та·та | ||
| ср. р. | лъ·чис·то | ||
| членувано | лъ·чис·то·то | ||
| мн. ч. | лъ·чис·ти | ||
| членувано | лъ·чис·ти·те | ||
Прилагателно име, тип 76
- Който отделя, изпуска лъчи.
- Който се състои от лъчи
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|