лицемерие

лицемерие ±

ед.ч.		ли·це·ме·рие
	членувано	ли·це·ме·ри·е·то
мн.ч.		ли·це·ме·рия
	членувано	ли·це·ме·ри·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. поведение, при което злонамереност и неискреност се прокарват като чистосърдечие и доброжелателност.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• лицемерство, притворство, лицеприятие, угодничество, ласкателство, неискреност, престореност, двуличие, маска, хипокризия, фалш, измама, подлост, скритост, прикритост, фарисейщина, тартюфщина
• мазност
• неоткровеност
• нечестност, невярност, вероломство, изневяра
• преструвка, симулация