лимонтузу
Облик
лимонтузу (български)
ед.ч. | ли·мон·туз·у | |
---|---|---|
членувано | ли·мон·туз·у·то | |
мн.ч. | - | |
членувано | - |
Съществително нарицателно име, среден род, тип
- Винена киселина, използвана като подправка на ястия
Етимология
От „лимон“ + „tuz“ (тур. „сол“)
Фразеологични изрази
Превод
|
|