купол

Български

купол ±

ед.ч.		ку·пол
	непълен член	ку·по·ла
	пълен член	ку·по·лът
мн.ч.		ку·по·ли
	членувано	ку·по·ли·те
бройна форма		ку·по·ла
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

мн. ку̀поли, (два) ку̀пола, м.

1. Сводова носеща конструкция с форма на полусфера или с друга овална форма.
2. Вътрешна част на полусферичен издигнат покрив.
3. Външната част на такъв покрив; кубе. Позлатен купол. Висок купол.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

връх, кубе, свод

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}