кубе
кубе (български)
| ед.ч. | ку·бе | |
|---|---|---|
| членувано | ку·бе·то | |
| мн.ч. | ку·бе·та | |
| членувано | ку·бе·та·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 65
- Външна изпъкнала, полукълбовидна част на сграда и др., купол. [1]
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
| ед.ч. | ку·бе | |
|---|---|---|
| членувано | ку·бе·то | |
| мн.ч. | ку·бе·та | |
| членувано | ку·бе·та·та |
|
|