крушение

крушение (български)

крушение ±

ед.ч.		кру·ше·ние
	членувано	кру·ше·ни·е·то
мн.ч.		кру·ше·ния
	членувано	кру·ше·ни·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. Провал, катастрофа, крах. Крушение на идеи. Крушение на мечти.

Етимология

Книжовна заемка от старобълг. кроушение. Виж съкрушавам.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• катастрофа, разруха, гибел, катаклизъм
• неуспех, несполука, поражение, провала, крах, разорение