съкрушавам
съкрушавам (български)
| Сегашно време | сък·ру·ша·вам |
|---|---|
| Мин. св. време | сък·ру·ша·вах |
| Мин. несв. време | сък·ру·ша·вах |
| Повел. наклонение | сък·ру·ша·вай |
| Мин. страд. причастие | сък·ру·ша·ван |
| Мин. деят. св. причастие | сък·ру·ша·вал |
| Мин. деят. несв. причастие | сък·ру·ша·вал |
| Сегашно деят. причастие | сък·ру·ша·ващ |
| Деепричастие | сък·ру·ша·вай·ки |
| Всички форми | |
| [редактиране] | |
Глагол, тип 186, несвършен вид
(класификация — преходен)
- Унищожавам напълно, разбивам, сломявам.
Етимология
старобълг. съкроушити (~*krušiti = лит. kriaušyti „меля“). о-огласовка на кърша.
Фразеологични изрази
Други думи
Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Превод
|
|