крина
крина (български)
| ед.ч. | кри·на | |
|---|---|---|
| членувано | кри·на·та | |
| мн.ч. | кри·ни | |
| членувано | кри·ни·те | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
Дървен цилиндричен съд – мярка за зърнени храни (около 15 килограма).
Етимология
ст.-бълг. криница στάμνος „делва“ (Супр., Г. Амарт. - рус. преписи). Сродни форми: сърбохърв. стар. (до 15 в.) крина „мярка за зърнени храни“, диал. криња „крина“, словен. krinjа, krinjica „съд за брашно“, чеш. křínka, okřín „чиния, съд“, пол. krzynów, skrzynów „кръгъл дървен съд, каче, дървена чиния“, г.-луж. křinа „дървено корито“, křincа „кутия“, д.-луж. kśina, kśinkа „чинийка, чашка“, kśinica „хаван“, hokśin „корито“, рус. кринка, крынка „делва за мляко“. Праслав. *krina, *krinica, *ob-krinъ (чеш., д.-луж.). Не е сродна с „думата за кладенец“ (укр. криниця, кирниця, белор. крынiца, ст.-пол. krzynica) според ЭССЯ 12:156-7.
Фразеологични изрази
глава като крина; луна като крина.
Превод
|
|