крин
Облик
крин (български)
| ед.ч. | крин | |
|---|---|---|
| непълен член | кри·на | |
| пълен член | кри·нът | |
| мн.ч. | кри·но·ве | |
| членувано | кри·но·ве·те | |
| бройна форма | кри·на | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Цвете с едри, обикн. бели ароматни цветове; крем.
Етимология
ст.-бълг. кринъ κρίνον - заета от гр. κρίνον в църк. лит.
Фразеологични изрази
Превод
|
|