кост

кост (български)

кост ±

ед.ч.		кост
	членувано	кост·та
мн.ч.		кос·ти
	членувано	кос·ти·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 49

1. Съставна част на скелета у човека и гръбначните животни.

Етимология

старобълг. кость ὀστέον (Зогр., Мар., Син. пс., Син. тр., Супр., Слепч., Добрейш., Ман.), ость (Син. пс.) - архаизъм или грешка на преписвача?. Праслав. *kostь - склонитбен тип на i-основи, с неизяснен напълно произход. Вероятно представлява кръстосване на праслав. *ostь, сродно със ст.-инд. asthi-, авест. ast, asti-, старогр. ὀστέον, лат. ōs, род.п. ossis, всички със значение „кост“, с лат. соstа „ребро“ (~ рум. coastă > сърбохърв. кост „ребро“).

Превод

английски: bone (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: hueso италиански: osso китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: ōs (la) литовски: [[]]

немски: der Knochen норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: kość (pl) португалски: [[]] румънски: [[]] руски: кость (ru) словашки: kosť (sk) словенски: kost (sl) сръбски: кост (sr) тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: os холандски: [[]] хърватски: kost (hr) чешки: kost (cs) шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

кокал