Някое от парчетата твърда, белезникава тъкан, съставляваща скелета на гръбначните животни.
Етимология
старобълг. кость ὀστέον (Зогр., Мар., Син. пс., Син. тр., Супр., Слепч., Добрейш., Ман.), ость (Син. пс.) - архаизъм или грешка на преписвача?. Праслав. *kostь - склонитбен тип на i-основи, с неизяснен напълно произход. Вероятно представлява кръстосване на праслав. *ostь, сродно със ст.-инд. asthi-, авест. ast, asti-, старогр. ὀστέον, лат. ōs, род.п. ossis, всички със значение „кост“, с лат. соstа „ребро“ (~ рум. coastă > сърбохърв. кост „ребро“).
