кокал

кокал (български)

кокал ±

ед.ч.		ко·кал
	непълен член	ко·ка·ла
	пълен член	ко·ка·лът
мн.ч.		ко·ка·ли
	членувано	ко·ка·ли·те
бройна форма		ко·ка·ла
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Някое от парчетата твърда, белезникава тъкан, съставляваща скелета на гръбначните животни.

Етимология

от нгр. κόκαλο „кост“ < старогр. κόκκαλος „ядка от пиния“.

Превод

английски: bone (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: κόκαλο (el) датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: hueso италиански: osso китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Knochen норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

кост