комин
Облик
комин (български)
ед.ч. | ко·мин | |
---|---|---|
непълен член | ко·ми·на | |
пълен член | ко·ми·нът | |
мн.ч. | ко·ми·ни | |
членувано | ко·ми·ни·те | |
бройна форма | ко·ми·на | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Отвор от огнище, през който излиза димът.
- Издадената над покрива част от този отвор.
Етимология
стара заемка от балк.-лат. caminus „огнище“. Виж камина.
Фразеологични изрази
Превод
|
|