комин

Български

комин ±

ед.ч.		ко·мин
	непълен член	ко·ми·на
	пълен член	ко·ми·нът
мн.ч.		ко·ми·ни
	членувано	ко·ми·ни·те
бройна форма		ко·ми·на
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Отвор от огнище, през който излиза димът.
2. Издадената над покрива част от този отвор.

Етимология

стара заемка от балк.-лат. caminus „огнище“. Виж камина.

Превод

Преводи

английски: ср. р. арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: chimenea италиански: camino, ciminiera китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: ср. р. норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: труба́ , дымохо́д словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: baca унгарски: [[]] фински: [[]] френски: cheminée холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• баджа
• бойница, амбразура, мазгал, отдушник