комин
Облик
комин (български)
| ед.ч. | ко·мин | |
|---|---|---|
| непълен член | ко·ми·на | |
| пълен член | ко·ми·нът | |
| мн.ч. | ко·ми·ни | |
| членувано | ко·ми·ни·те | |
| бройна форма | ко·ми·на | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Отвор от огнище, през който излиза димът.
- Издадената над покрива част от този отвор.
Етимология
стара заемка от балк.-лат. caminus „огнище“. Виж камина.
Фразеологични изрази
Превод
|
|