бойница

Български

бойница ±

ед.ч.		бо̀й·ни·ца
	членувано	бо̀й·ни·ца·та
мн.ч.		бо̀й·ни·ци
	членувано	бо̀й·ни·ци·те
звателна форма		бо̀й·ни·цо

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Тесен отвор за стрелба в стена на средновековна кула или укрепление; амбразура.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: embattle, embrasure, loophole арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: aspillera италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Schießscharte норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: бойница словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: mazgal унгарски: [[]] фински: [[]] френски: embrasure холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

комин, амбразура, мазгал, отдушник

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}