керван
Облик
керван (български)
| ед.ч. | кер·ван | |
|---|---|---|
| непълен член | кер·ва·на | |
| пълен член | кер·ва·нът | |
| мн.ч. | кер·ва·ни | |
| членувано | кер·ва·ни·те | |
| бройна форма | кер·ва·на | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
мн. керва̀ни, (два) керва̀на, м. Колона от коне, каруци, камили, които пътуват заедно и пренасят товари. Керванът спрял да нощува. Разбойници обирали стоката на керваните.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|