каруцар
Облик
каруцар (български)
ед.ч. | ка·ру·цар | |
---|---|---|
непълен член | ка·ру·ца·ря | |
пълен член | ка·ру·ца·рят | |
мн.ч. | ка·ру·ца·ри | |
членувано | ка·ру·ца·ри·те | |
бройна форма | — | |
звателна форма | ка·ру·ца·рю |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a
- Човек, който кара каруца.
- Човек, който прави каруци
Етимология
От „каруца“ + окончание „-ар“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|