караул

Български

караул ±

ед.ч.		ка·ра·ул
	непълен член	ка·ра·у·ла
	пълен член	ка·ра·у·лът
мн.ч.		ка·ра·у·ли
	членувано	ка·ра·у·ли·те
бройна форма		ка·ра·у·ла
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Въоръжена охрана, пост.

Етимология

От тур. karaul, karavul „същ.“, от монг. произход.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• стража, патрул, пост, охрана
• страж, пазител
• пазач, часовой
• часови

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}