каня
каня (български)
Сегашно време | ка·ня |
---|---|
Мин. св. време | ка·них |
Мин. несв. време | ка·нех |
Повел. наклонение | ка·ни |
Мин. страд. причастие | ка·нен |
Мин. деят. св. причастие | ка·нил |
Мин. деят. несв. причастие | ка·нел |
Сегашно деят. причастие | ка·нещ |
Деепричастие | ка·ней·ки |
Всички форми | |
[редактиране] |
Глагол, тип 173, несвършен вид
(класификация — ?)
- Викам, зова на гости, сватба и др.
- Подтиквам, приканвам, предлагам.
- Възвр. Възнамерявам.
Етимология
Праслав. *kaniti, *kanjǫ: сърбохърв. канити „възнамерявам, каня се“, канити се „колебая се, отказвам се от нещо“, словен. kaniti „възнамерявам, каня се; мамя, заблуждавам, заплашвам“ ст.-чеш. kaniti sě „милвам, галя, лаская; ухажвам“. Без сигурни съответствия в други езици, срв. лат. cōnor, cōnāri „мъча се, опитвам се, решавам се“, ст.-инд. kanati, caniṣṭam „удовлетворявам“; canaṣ „радост, удовлетворение“, авест. cinah- „удоволствие“, които обаче не са сродни помежду си. Слав. глагол има вид на причинителен „правя някого доволен“, но производната основа липсва. Срв. тюрк. *qān- „бивам удовлетворен“, ст.-тюрк. qanïɣ „удоволствие, радост“, казах. қану „удоволствие“; тур. kan-, туркм. qān-, узб. qon- „бивам задоволен, насищам се“.
Фразеологични изрази
Синоними
поканвам, повиквам, викам, призовавам, свиквам, приканвам, калесвам
Сродни думи
закана, заканвам, покана, поканвам, приканвам
Превод
|