импулс

Български

импулс ±

ед.ч.		им·пулс
	непълен член	им·пул·са
	пълен член	им·пул·сът
мн.ч.		им·пул·си
	членувано	им·пул·си·те
бройна форма		им·пул·са
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Книж. Подтик, подбуда, вътрешен стремеж за извършване, осъществяване на нещо.
2. Биол. Внезапно, мигновено движение, разпространяващо се по невроните, предизвикано от дейността на нервните възбудители.
3. Електр. Протичане на ток в електрическа верига за извънредно кратко време, скок на напрежението в електрическа верига или на напрегнатостта на електромагнитното поле в пространството.

Етимология

— От лат. impulsus през нем. Impuls.

Фразеологични изрази

◇ Импулсен телефон. Телефонна линия за ползване на определена услуга или за участие в радио- или телевизионно предаване, при която за една минута се отчитат определен брой импулси с начислен ДДС.

Превод

Преводи

английски: impetus, incentive, urge (im)pulse арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Anreiz, der Anstoß, der Impetus der Impuls норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• подбуда, подтик, стимул, стремление, тласък, подем
• сила, напън, натиск
• воля, желание, твърдо намерение, твърдост, непоколебимост, решителност, намерение, самоконтрол, самообладание
• движеща сила, мощ
• мотив
• инстинкт, неудържим стремеж
• порив, копнеж