изход

изход (български)

изход ±

ед.ч.		из·ход
	непълен член	из·хо·да
	пълен член	из·хо·дът
мн.ч.		из·хо·ди
	членувано	из·хо·ди·те
бройна форма		из·хо·да
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

Значение: https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4/

Превод

английски: exit (en) арабски: арменски: африкаанс: белоруски: гръцки: датски: есперанто: естонски: иврит: индонезийски: ирландски: исландски: испански: италиански: uscita (it) китайски: корейски: латвийски: латински: литовски:

немски: Ausgang (de) норвежки: персийски: полски: португалски: румънски: руски: выход (ru) словашки: словенски: сръбски: тайландски: турски: унгарски: фински: френски: sortie (fr) холандски: uitgang (nl) хърватски: чешки: шведски: японски:

Синоними

• излаз, врата, отвор
• край, завършек, резултат, следствие, последица
• разрешение, решение
• започване, начало, източник
• изпускателен отвор, извод, изходна тръба, изходен канал
• ефект