врата
Направо към навигацията
Направо към търсенето
врата (български)
| ед.ч. | вра·та | |
|---|---|---|
| членувано | вра·та·та | |
| мн.ч. | вра·ти | |
| членувано | вра·ти·те | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Правоъгълен отвор в стена, вход за влизане в сграда, двор и за излизане.
- Предмет със същата форма, приспособление, който служи за отваряне и затваряне на този отвор.
- Правоъгълна рамка, обикновено с мрежа, през която в някои спортове (футбол, хокей, хандбал, водна топка и др.) играчите се стремят да прекарат топка или шайба с цел да отбележат точки.
Етимология
старобълг. врата < слав. *vorta: лит. vartai, латв. vārti „порта“ < ИЕ. *uort-o-
Фразеологични изрази
◊ Въртяща се врата. Четирикрила врата, която се върти около отвесна средна ос в кръгло входно пространство. ◊ Летяща врата. Двукрила врата, на която крилата свободно се отварят и затварят в две посоки (напред и назад). ◊ Морска врата. Книж. Излаз на държава на море. ◊ Пълзяща врата. Еднокрила или двукрила врата, която се отваря и затваря странично чрез плъзгане. ◊ Царски (царска) врата. Църк. Средната, централната врата в иконостаса на олтара. > Политика на отворените врати. Полит. Политически действия, инициативи, насочени към диалог, партньорство, сътрудничество. > При закрити (затворени) врата (врати). Книж. За заседание, съвещание или съдебен процес — без да се допускат външни хора, само в присъствие на заинтересованите и на длъжностните лица. > При отворени (открити) врата (врати). Книж. За заседание, съвещание или съдебен процес — в присъствието не само на заинтересовани и на длъжностни, но и на външни лица.
