изтръгвам
| Сегашно време | из·т·ръг·вам |
|---|---|
| Мин. св. време | из·т·ръг·вах |
| Мин. несв. време | из·т·ръг·вах |
| Повел. наклонение | из·т·ръг·вай |
| Мин. страд. причастие | из·т·ръг·ван |
| Мин. деят. св. причастие | из·т·ръг·вал |
| Мин. деят. несв. причастие | из·т·ръг·вал |
| Сегашно деят. причастие | из·т·ръг·ващ |
| Деепричастие | из·т·ръг·вай·ки |
| Всички форми | |
| [редактиране] | |
Глагол, тип 186, несвършен вид
(класификация — преходен)
- Измъквам, издърпвам нещо със сила отнякъде. [1]
Етимология
Фразеологични изрази
Производни думи
Превод
|
|