Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/изтръгвам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изтръгвам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·т·ръг·вам из·т·ръг·ва·ме
2 лице из·т·ръг·ваш из·т·ръг·ва·те
3 лице из·т·ръг·ва из·т·ръг·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·т·ръг·вах из·т·ръг·вах·ме
2 лице из·т·ръг·ва из·т·ръг·вах·те
3 лице из·т·ръг·ва из·т·ръг·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·т·ръг·вах из·т·ръг·вах·ме
2 лице из·т·ръг·ва·ше из·т·ръг·вах·те
3 лице из·т·ръг·ва·ше из·т·ръг·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изтръгвал съм изтръгвала съм изтръгвало съм изтръгвали сме
2 лице изтръгвал си изтръгвала си изтръгвало си изтръгвали сте
3 лице изтръгвал е изтръгвала е изтръгвало е изтръгвали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изтръгвал бях изтръгвала бях изтръгвало бяхме изтръгвали
2 лице беше изтръгвал беше изтръгвала беше изтръгвало бяхте изтръгвали
3 лице беше изтръгвал беше изтръгвала беше изтръгвало бяха изтръгвали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще изтръгвам ще изтръгваме
2 лице ще изтръгваш ще изтръгвате
3 лице ще изтръгва ще изтръгват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изтръгвал ще съм изтръгвала ще съм изтръгвало ще сме изтръгвали
2 лице ще си изтръгвал ще си изтръгвала ще си изтръгвало ще сте изтръгвали
3 лице ще е изтръгвал ще е изтръгвала ще е изтръгвало ще са изтръгвали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да изтръгвам щяхме да изтръгваме
2 лице щеше да изтръгваш щяхте да изтръгвате
3 лице щеше да изтръгва щяха да изтръгват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изтръгвал щях да съм изтръгвала щях да съм изтръгвало щяхме да сме изтръгвали
2 лице щеше да си изтръгвал щеше да си изтръгвала щеше да си изтръгвало щяхте да сте изтръгвали
3 лице щеше да е изтръгвал щеше да е изтръгвала щеше да е изтръгвало щяха да са изтръгвали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изтръгвал съм изтръгвала съм изтръгвало съм изтръгвали сме
2 лице изтръгвал си изтръгвала си изтръгвало си изтръгвали сте
3 лице изтръгвал (е) изтръгвала (е) изтръгвало (е) изтръгвали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изтръгвал съм изтръгвала съм изтръгвало съм изтръгвали сме
2 лице изтръгвал си изтръгвала си изтръгвало си изтръгвали сте
3 лице изтръгвал (е) изтръгвала (е) изтръгвало (е) изтръгвали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изтръгвал била съм изтръгвала било съм изтръгвало били сме изтръгвали
2 лице бил си изтръгвал била си изтръгвала било си изтръгвало били сте изтръгвали
3 лице бил (е) изтръгвал била (е) изтръгвала било (е) изтръгвало били (са) изтръгвали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изтръгвам щяла съм да изтръгвам щяло съм да изтръгвам щели сме да изтръгваме
2 лице щял си да изтръгваш щяла си да изтръгваш щяло си да изтръгваш щели сте да изтръгвате
3 лице щял (е) да изтръгва щяла (е) да изтръгва щяло (е) да изтръгва щели (са) да изтръгват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изтръгвал щяла съм да съм изтръгвала щяло съм да съм изтръгвало щели сме да сме изтръгвали
2 лице щял си да си изтръгвал щяла си да си изтръгвала щяло си да си изтръгвало щели сте да сте изтръгвали
3 лице щял (е) да е изтръгвал щяла (е) да е изтръгвала щяло (е) да е изтръгвало щели (са) да са изтръгвали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изтръгвал бих изтръгвала бих изтръгвало бихме изтръгвали
2 лице би изтръгвал би изтръгвала би изтръгвало бихте изтръгвали
3 лице би изтръгвал би изтръгвала би изтръгвало биха изтръгвали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·т·ръг·вай из·т·ръг·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·т·ръг·ван
непълен член из·т·ръг·ва·ния
пълен член из·т·ръг·ва·ни·ят
женски род из·т·ръг·ва·на
членувано из·т·ръг·ва·на·та
среден род из·т·ръг·ва·но
членувано из·т·ръг·ва·но·то
множествено число из·т·ръг·ва·ни
членувано из·т·ръг·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·т·ръг·вал
непълен член из·т·ръг·ва·лия
пълен член из·т·ръг·ва·ли·ят
женски род из·т·ръг·ва·ла
членувано из·т·ръг·ва·ла·та
среден род из·т·ръг·ва·ло
членувано из·т·ръг·ва·ло·то
множествено число из·т·ръг·ва·ли
членувано из·т·ръг·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·т·ръг·вал
непълен член из·т·ръг·ва·лия
пълен член из·т·ръг·ва·ли·ят
женски род из·т·ръг·ва·ла
членувано из·т·ръг·ва·ла·та
среден род из·т·ръг·ва·ло
членувано из·т·ръг·ва·ло·то
множествено число из·т·ръг·ва·ли
членувано из·т·ръг·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·т·ръг·ващ
непълен член из·т·ръг·ва·щия
пълен член из·т·ръг·ва·щи·ят
женски род из·т·ръг·ва·ща
членувано из·т·ръг·ва·ща·та
среден род из·т·ръг·ва·що
членувано из·т·ръг·ва·що·то
множествено число из·т·ръг·ва·щи
членувано из·т·ръг·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·т·ръг·вай·ки