изповедание

изповедание (български)

изповедание ±

ед.ч.		из·по·ве·да·ние
	членувано	из·по·ве·да·ни·е·то
мн.ч.		из·по·ве·да·ния
	членувано	из·по·ве·да·ни·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. Система от религиозни схващания и обреди, която някой споделя, изповядва.

Превод

английски: creed, confession арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: das Bekenntnis, der Glaube норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

вероизповедание, религия, верую, вярване, вяра