верую
Облик
верую (български)
| ед.ч. | ве·рую | |
|---|---|---|
| членувано | ве·ру·ю·то | |
| мн.ч. | ве·ру·ю·та | |
| членувано | ве·ру·ю·та·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 65
- Система от убеждения, съвкупност от възгледи и представи за света; мироглед.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.