излетник

излетник (български)

излетник ±

ед.ч.		из·лет·ник
	непълен член	из·лет·ни·ка
	пълен член	из·лет·ни·кът
мн.ч.		из·лет·ни·ци
	членувано	из·лет·ни·ци·те
бройна форма		из·лет·ни·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

1. Човек, който отива или ходи редовно на излет.

Превод

английски: hiker, day-tripper испански: [[]] италиански: gitante

немски: der Ausflügler, der Wanderer руски: [[]] френски: randonneur добавете превод на друг език тук [[]]