гост

Български

гост ±

ед.ч.		гост
	непълен член	гос·та
	пълен член	гос·тът
мн.ч.		гос·ти
	членувано	гос·ти·те
бройна форма		гос·та
звателна форма		гос·те

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7a

Човек, който е дошъл като приятел в дома на някого.

Етимология

От старобългарската дума гость, наследена от своя страна от праславянската дума *gostь, със съответствия в прагерманския - *gastiz „гост“ (гот. gasts, старофр. jest, хол. gast, нем. Gast, англ. guest); в лат. hostis „чужденец, странник“ (< *ghostis). Без сигурни съответствия в други ИЕ езици, сравнява се със староинд. ghas- „ям, потребявам“, но това не внася повече яснота в структурата на думата.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: ср. р. арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: ср. р. китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: ср. р. норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: ср. р. словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: ср. р. тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• гостенин, посетител
• излетник, летовник

Производни думи

гостя, гостувам, нагостя, угощавам

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}