изземвам

Български

изземвам

Сегашно време	из·зем·вам
Мин. св. време	из·зем·вах
Мин. несв. време	из·зем·вах
Повел. наклонение	из·зем·вай
Мин. страд. причастие	из·зем·ван
Мин. деят. св. причастие	из·зем·вал
Мин. деят. несв. причастие	из·зем·вал
Сегашно деят. причастие	из·зем·ващ
Деепричастие	из·зем·вай·ки
Всички форми
[редактиране]

Глагол, тип 186, {{{ВИД}}}

(класификация — ?)

1. вземам на някой нещо, което му принадлежи

Синоними

• вземам, отнемам, задигам, изтръгвам
• конфискувам, реквизирам

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]