игла
(пренасочване от иглата)
игла (български)
| ед.ч. | иг·ла | |
|---|---|---|
| членувано | иг·ла·та | |
| мн.ч. | иг·ли | |
| членувано | иг·ли·те | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
старобълг. игла (Номоканон, 11 в.), игълинъ „иглен“ (Зогр., Мар., Асем., Сав. кн.). Праслав. *jьgъla. В повечето ИЕ езици думата за игла е производна на глагола шия - но слав. *šidlo шило не означава „игла“. *jьgъla е производна на *jьgо „иго, ярем“, като това значение е запазено в *jьgъlica (словен. iglica, слов. диал. jehlice „част от ярема“, рус. диал. иглица, укр. диал. глиця „напречна греда от плуга, перила“). Сродна със старогр. ζεύγλη „част от плуга“, лат. iugulum „ключица“ и староинд. yugalam „чифт“. Всички са производни от *ieug- „свързвам“ (староинд. yōjayati „слага едно до друго“, лат. jungō, старогр. ζεύγνυμι „свързвам“, лит. jungiu, jungti „свързвам, впрягам“)(ЭССЯ 8, с. 213-215)
Фразеологични изрази
Превод
|
|