залък

Български

залък ±

ед.ч.		за·лък
	непълен член	за·лъ·ка
	пълен член	за·лъ·кът
мн.ч.		за·лъ·ци
	членувано	за·лъ·ци·те
бройна форма		за·лъ·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

1. Част от нещо (предимно се използва когато става дума за храна).

Етимология

Еднакъв произход със залог, срв. сръб. залогај „залък“, т.е. „нещо заложено (в устата)“. *zalogъ > *zalъk с редукция o > ъ в неударена сричка като в мънисто.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: bite, morsel, mouthful арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: μπουκιά датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: bocado италиански: boccone китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Bissen, das Häppchen норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: кусок словашки: [[]] словенски: zalogaj (sl) сръбски: залогај (sr) тайландски: [[]] турски: lokma унгарски: [[]] фински: [[]] френски: bouchée холандски: [[]] хърватски: zalogaj (hr) чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

хапка

• хапка
• прехрана, хляб

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}