хляб
Облик

| ед.ч. | хляб | |
|---|---|---|
| непълен член | хля·ба | |
| пълен член | хля·бът | |
| мн.ч. | хля·бо·ве | |
| членувано | хля·бо·ве·те | |
| бройна форма | хля·ба | |
| звателна форма | хле·бе | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- Печиво, приготвяно от пшенично или друг зърнено брашно, вода, мая и сол. Основна храна в България и Европа.
Етимология
От старобългарската дума хлѣбъ. Същият правопис е запазен до 1945 т. Стара заемка от германските езици - сравни с гот. hlaifs, староисл. hlėifr, откъдето произлизат и фин. lеiрä „хляб“ и латв. klaips „кравай“.
Изговор
{{{ИЗГОВОР}}}
Фразеологични изрази
- Изкарвам си хляба. Работя, за да получа средства за прехраната си.
Превод
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Хлебар, хлебарница
Надсловия
{{{НАДСЛОВИЯ}}}
Подсловия
{{{ПОДСЛОВИЯ}}}
Източници
{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}
Други
Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.