завеса
завеса (български)
| ед.ч. | за·ве·са | |
|---|---|---|
| членувано | за·ве·са·та | |
| мн.ч. | за·ве·си | |
| членувано | за·ве·си·те | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Плат или друга материя, която се спуска над прозорец, врата и др., за да закрива нещо или за украса. // Платнена преграда, която разделя някакво пространство на две половини.
- Голямо платно, украсено и снабдено с приспособление да се вдига и спуща или отдръпва встрани, което закрива сцената в театър и под. и я отделя от салона.
- Прен. Множество от еднородни предмети или частици, образуващи плътна преграда.
Етимология
Фразеологични изрази
◊ Димна завеса. Воен. Изкуствена преграда от дим или отровни газове, с която се прикриват военни подразделения, техника и др., или се забавя, преустановява настъпленитето на противника.
> Вдигам / вдигна (повдигам / повдигна) завесата. Книж. Откривам, разкривам нещо скрито, което се пази в тайна и което обикновено представлява обществен интерес. Желязна<та> завеса. Полит. Граничната линия между западно— и източноевропейските страни като символ на тяхното политическо и идеологическо разделение и противопоставяне по време на студената война. Информационна завеса. Книж. Скриване на информация за обществен проблем. Спускам / спусна информационна завеса. Книж. Не давам информация или преустановявам информирането за нещо.
Превод
|
|