завера
Облик
завера (български)
ед.ч. | за·ве·ра | |
---|---|---|
членувано | за·ве·ра·та | |
мн.ч. | за·ве·ри | |
членувано | за·ве·ри·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
Заговор, конспирация
Етимология
Производна от остарелите глаголи заверям „давам си с някого вярна дума“ (Н. Геров), веря се „обричам се с клетва“ (Н. Геров), в крайна сметка производни на вяра.
Фразеологични изрази
Превод
|
|