етап
Облик
етап (български)
ед.ч. | етап | |
---|---|---|
непълен член | ета·па | |
пълен член | ета·път | |
мн.ч. | ета·пи | |
членувано | ета·пи·те | |
бройна форма | ета·па | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Обособен отрязък от времевото развитие на явление, дейност, битие/житие и др под. Стъпка, стъпало.
Етимология
Думата е с френски произход: съвременната étape („спирка при пътешествие“, „стъпка“ в преносно значение) е от среднофренската estappe, която пък е от старофренската estaple („тържище“), от среднонидерландската stapel („складово помещение за хранителни запаси“), от старонидерландската stapal, от първозападногерманската *stapul („стълб“, „греда“), в т.ч. франкската *stapul, от първогерманската *stapulaz.
Фразеологични изрази
Етап на развитие. Човекът достига етап на развитие, в който вече си служи със сечива.
Превод
|
|
Синоними
- преход, стадий, степен, стъпало, фаза, момент, ниво, период, положение, състояние
- епохално събитие, завой, повратна точка