еснаф

еснаф (български)

еснаф ±

ед.ч.		ес·наф
	непълен член	ес·на·фа
	пълен член	ес·на·фът
мн.ч.		ес·на·фи
	членувано	ес·на·фи·те
бройна форма		ес·на·фа
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Някогашна организация, сдружение на майстори и калфи от един занаят.
2. Майстор занаятчия, дребен собственик.
3. Дребнав човек, с предразсъдъци и ограничени духовни интереси.

Превод

английски: craftsman philistine lowbrow арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• дребнав, ограничен, затворен, с дребнобуржоазна психология, тесногръд, простак
• занаятчия, еснафин