еретик

еретик (български)

еретик ±

ед.ч.		ере·тик
	непълен член	ере·ти·ка
	пълен член	ере·ти·кът
мн.ч.		ере·ти·ци
	членувано	ере·ти·ци·те
бройна форма		ере·ти·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

1. човек придържащ се към секта.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• разколник, сектант, фракционер
• безбожник, вероотстъпник
• отцепник