езуит

Български

езуит ±

ед.ч.		езу·ит
	непълен член	езу·и·та
	пълен член	езу·и·тът
мн.ч.		езу·и·ти
	членувано	езу·и·ти·те
бройна форма		езу·и·та
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. дублетна, усещаща се като остаряла форма на йезуит (католик от орден; коварен)

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: Jesuit арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

лукав, лицемерен, двуличен, коварен, подъл, вероломен, хитър

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}