един

един (български)

Числително име, тип 131

Числото 1.
Като неопр. член. За специфициране на определен предмет от говорещия като неопределен пред слушащия. (Един човек мина по моста.)
Като неопр. местоимение. За изразяване на пренебрежително отношение към предмет или лице. (Той пък е един музикант!)

Етимология

стбълг. ѥдинъ, ѥдина, ѥдино, но и ѥдьнъ, ѥдьна, ѥдьного. Вероятно словосъчетание от *еd- и inъ; виж едва, лат. ессе „ето“, ecquis „който и да е“, нем. etwas „нещо“ от индоевроп. основа на местоименното е-. Втората част включва в себе си -inъ, -ъnъ (срв. ин-ок, ино-странец и др.), сродно с армен. енклитика -in „себе си“, старолат. оinоs „ūnus“, стгрц. οἴνη „единица на зар“, ирл. óin, оеn „един“, нем. ein "един", гот. ains „един“ от ИЕ *oin-, *(w)ein-.

Фразеологични изрази

В един глас. — Всички едновременно, заедно.
Един по един. — Един след друг.
На един дъх. — Разг. Бързо, без спиране.

Превод

английски: one^(en)
гръцки: ένας^(el)
есперанто: unu^(eo)
осетински: иу
полски: jeden^(pl)

руски: один^(ru)
турски: bir^(tr)
украински: один^(uk)
фински: yksi^(fi)
френски: un^(fr)
японски: 一^(ja) (ichi)

Сродни думи

Производни думи

единствен, едничък, единак, единичен, еднопътен, еднократен, еднопосочен, единомислие, едноименен, едновременен, еднодневен, еднодневка

Източници