един

от Уикиречник
Направо към: навигация, търсене
Flag of Bulgaria.svg Български

Шаблон:Словоформи/един

Числително име, тип 131

  1. Числото 1.
  2. Като неопр. член. За специфициране на определен предмет от говорещия като неопределен пред слушащия. (Един човек мина по моста.)
  3. Като неопр. местоимение. За изразяване на пренебрежително отношение към предмет или лице. (Той пък е един музикант!)

Етимология

стбълг. ѥдинъ, ѥдина, ѥдино, но и ѥдьнъ, ѥдьна, ѥдьного. Вероятно словосъчетание от *еd- и inъ; виж едва, лат. ессе „ето“, ecquis „който и да е“, нем. etwas „нещо“ от индоевроп. основа на местоименното е-. Втората част включва в себе си *inъ, сродно с армен. енклитика -in „себе си“, старолат. оinоs „ūnus“, стгрц. οἴνη „единица на зар“, ирл. óin, оеn „един“, гот. ains „един“ от ИЕ *oin-, *(w)ein-.

Фразеологични изрази

  • В един глас. — Всички едновременно, заедно.
  • Един по един. — Един след друг.
  • На един дъх.Разг. Бързо, без спиране.

Превод

  • английски: one
  • есперанто: unu

Сродни думи

Производни думи

единствен, едничък, единак, единичен, еднопътен, еднократен, еднопосочен, единомислие, едноименен, едновременен, еднодневен, еднодневка