единение

единение (български)

единение ±

ед.ч.		еди·не·ние
	членувано	еди·не·ни·е·то
мн.ч.		еди·не·ния
	членувано	еди·не·ни·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. Единство, сплотеност. 2. Уединение, усамотеност /в единение/.

Превод

английски: communion арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• единство, сговор, съгласие, дружност, сплотеност, обединение, солидарност, свързаност
• уединение, самотност, усамотеност, самота
• хармония, дружба, разбирателство