дъб
Облик
дъб (български)
ед.ч. | дъб | |
---|---|---|
непълен член | дъ·ба | |
пълен член | дъ·бът | |
мн.ч. | дъ·бо·ве | |
членувано | дъ·бо·ве·те | |
бройна форма | дъ·ба | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Quercus
Етимология
Старобълг. дѫбъ (Супр., Euch. Sin.), също дѫбръ „гора“ < *dhombr-os (виж дъбрава). Развила се е като u-основа (дъбове). Най-вероятна връзка с герм. форми: стсканд. timbr, англосакс. timber, ст.в.нем. zimbar, англ. timber, нем. Zimmer „дървен материал, жилище, стая“, гот. timrjan „строя“. Връзка със ст.прус. dumpbis, лит. dumblas, латв. dumbrs „блато“, с предполагема еволюция на значението „блато“ > „гора“ > „дърво“. стгр. δέμω „строя“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|