дъбрава
Облик
дъбрава (български)
ед.ч. | дъб·ра·ва | |
---|---|---|
членувано | дъб·ра·ва·та | |
мн.ч. | дъб·ра·ви | |
членувано | дъб·ра·ви·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
Гора от дъбови дървета и неголеми, но слънчеви поляни.
Етимология
старобълг. дѫбрава (Син. Пс., Euch. Sin.) - производна на на -аvа от праслав. *dombrъ „дъб“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|