душеприказчик
Облик
душеприказчик (български)
ед.ч. | ду·шеп·ри·каз·чик | |
---|---|---|
непълен член | ду·шеп·ри·каз·чи·ка | |
пълен член | ду·шеп·ри·каз·чи·кът | |
мн.ч. | ду·шеп·ри·каз·чи·ци | |
членувано | ду·шеп·ри·каз·чи·ци·те | |
бройна форма | ду·шеп·ри·каз·чи·ка | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
- Изпълнител на завещание.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
съветник, близък, вдъхновител, подстрекател, подбудител