дупе
Облик
дупе (български)
ед.ч. | ду·пе | |
---|---|---|
членувано | ду·пе·то | |
мн.ч. | ду·пе·та | |
членувано | ду·пе·та·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 65
- простонар. Задна част на тялото на човек или животно, на която се сяда.
Етимология
От праслав. *dupę.
Фразеологични изрази
Превод
|
|