задник

задник (български)

задник ±

ед.ч.		зад·ник
	непълен член	зад·ни·ка
	пълен член	зад·ни·кът
мн.ч.		зад·ни·ци
	членувано	зад·ни·ци·те
бройна форма		зад·ни·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

1. Задна (седалищна) част от тялото при хора и животни.
2. Гадняр

Превод

английски: ass арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Arsch норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: задница, зад, жопа словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: cul холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: rumpa японски: [[]]

Синоними

бут, задна част, задница